Пред прага на бъдещето-тревожност и възможност за осъзнат избор

You are currently viewing Пред прага на бъдещето-тревожност и възможност за осъзнат избор

Тревожност и несигурност за бъдещето в хората и в обществото

В много от хората, с които общувам напоследък, се усеща нарастване на тревожността и чувството за несигурност в бъдещето. За това рядко се говори, но се усеща. Ако човек чете, гледа, слуша информацията от формиращите дневния ред на обществото медии, няма да го забележи. Залива ни поток от „жълти” новини за известни личности, реалити-шоута, криминални произшествия и публикации със сексуална тематика.

Откъде тогава идва тази витаеща във въздуха тревожност, какви са причините й? Да се тревожим и страхуваме е заложено дълбоко в човешката ни същност. Това е екзистенциален страх, характерен за всяко смъртно същество. Цялата масова култура е изградена върху експлоатация на първичните ни желания и първичните ни страхове. Само че страхът от смъртта в хората е потискан систематично, за сметка на хедонизма и стимулиране на потребителското отношение. Човек, който се ръководи в живота си от максимата „memento mori” („помни смъртта”) ще бъде ли отдаден на материалния свят консуматор? Неговият живот ще е насочен към пълноценно изживяване на всеки миг, към придобиване на знания и духовност, а не към трупането на вещи и имоти, които няма как да отнесе на „онзи свят”.

Рационална и сериозна ли е причината за тази тревожност или тя е плод на ирационални обществени нагласи? Анализирайки причините за днешната тревожност, ние можем да отделим две – едната е конкретна по формата си, а другата има по-скоро системен характер.

Причините за днешната тревожност

Страхът от война

За първи път от няколко десетилетия причината за безпокойството и страховете ни не е аморфната и безлична хидра на социално-икономическата криза. В кризата пребиваваме от четвърт век и сме свикнали вече някак с нея, както болният свиква със своето хронично заболяване. Конкретната причина за сегашното ни безпокойство е страхът от война до нас, която може да ни засегне пряко и да ни направи фронтова държава.

Страхът от война не е ирационален, а има съвсем реални основания. Близо до нас, от края на февруари 2014 г. се развива класическа военно-политическа криза, свързана с Украйна. Тази криза би била просто неприятна, но не и страшна и предизвикваща нашите опасения, ако се ограничаваше само до вътрешния граждански конфликт в тази източно-европейската държава, с която ни свързват исторически и духовни връзки. За съжаление, конфликтът там е резултат от сблъсъка между САЩ и Русия. Украйна в този момент е само поводът и полето на тяхното най-остро противопоставяне. Тук причините и последиците често си сменят местата, което е типично за такива кризи. Веднъж започнали, те се развиват по своя вътрешна логика и могат да ескалират.

Тази криза не е само проблем между САЩ и Русия. Тя ангажира ЕС и НАТО, в които България членува. Макар и непряко – и Китай, тъй като той се позиционира по отношение на другите страни участнички в конфликта. Най-страшното е, че тази криза приближава света, както никога досега след Карибската криза, до опасността от глобална война между двете най-големи военни ядрени сили в света.

Страхът от промените, които ни носи бъдещето

Втората причина за страх и тревожност в хората и обществото е по-фундаментална. Тя се корени в усещането, че светът, какъвто го познаваме, достига до някакъв предел, отвъд който няма да може да остане същия. Усеща се назряването на дълбока промяна в световния ред и начина на живот на хората.

Този път промяната може да засегне не само начина на обществена организация и живот на човечеството, но и самата човешка същност, такава каквато е била досега. Колко сериозно е това очакване, може да ни покаже припомнянето, че досега в човешката история са се променяли обществено устройство, бит, култура, религия и пр., но човешката същност в сърцевината си е оставала непроменена. Човекът си е останал човек, такъв, какъвто го познаваме днес и няколко десетки хиляди години преди това.

1. Промени в икономическото и социално-политическото устройство

Икономиката, основана на принципите на либералния капитализъм, доведе до господство на мултинационалната финансова олигархия, чиято алчност за малко да доведе световната икономика до крах през 2008 г. Всъщност крахът още не е избегнат въпреки опитите да ни се внушава оптимизъм, основан на платени коментари и манипулирани статистически данни. Имунната система на националните държави, възможността за самостоятелност при вземането на решения от националните правителства вследствие на процесите на глобализация беше силно намалена. Трудно можем да очакваме правителство, колкото и отговорно и компетентно да е то, да успее да се противопостави срещу глобалното финансово-икономическо цунами. Такива възможности донякъде имат само правителствата на няколко големи и богати на ресурси страни, които при нужда биха могли да оцелеят и ако се затворят в себе си.

Демокрацията в света е в криза. Управляващите елити се отдалечиха твърде много от народите си, а хората чувстват, че все по-малко неща зависят от тях. И това се случва в страни, където демократичните институции имат вековни традиции. Какво да кажем за страни като нашата, където традициите не са успели да пуснат дълбоки корени и всичко се свежда до повърхностната глазура на т. нар. „фасадна демокрация”? В глобализиращия се свят все по-категорично ще се налагат императивите на глобално, т. е. наднационално управление. Просто има все повече проблеми, които могат да бъдат решени само на наднационално ниво, без тромавото съгласуване на позициите на отделните национални правителства. Това са проблеми и решения в областта на икономиката, финансите, екологията, общественото здраве, трансграничната престъпност. Тук не е възможно да ги изброим всичките. Все ще пропуснем нещо важно. А това ниво на власт ще отдалечи още повече отделния човек от управлението, ще му внуши безнадеждното усещане, че от него наистина нищо не зависи. Последиците са недоверие към управляващите и безотговорност в личното поведение. А също така чувството на тревога и несигурност.

2. Драматични промени в начина на живот

Съвременните безжични комуникации и транспорт превърнаха света в тясно място за живеене. Свива се и изчезва личното пространство и чувството за интимност. Информационните технологии, съчетани с високоскоростния интернет, дадоха в ръцете на можещите да ги използват хора достъп до огромно богатство от знания и информация. Но ние плащаме и ще плащаме висока цена за това. Губим своята самостоятелност и ставаме все по-зависими от отчуждените от нас и притежавани от корпорации като „Гугъл” знание и информация. Анонимността става скъп лукс. Когато бъде наложено задължително имплантиране на идентификационни чипове в хората от момента на раждането им, това ще направи ненужни документите за самоличност, но ще можем постоянно да бъдем локализирани, живота ни ще бъде напълно прозрачен за проследяване и наблюдение от държавата и частните корпорации.

3. Масово оглупяване

Развитието на информационните технологии върви по посока създаване на глобален изкуствен интелект с безброй „очи” и „уши”, от свързани чрез невидимите връзки на глобалната мрежа компютри по цялата Земя. Този процес се разраства в огромни мащаби – все повече уреди и вещи се „компютризират” и стават част от глобалната мрежа. Перални, хладилници, печки, телевизори… На прага ни е въвеждането в масова употреба на „елекронизираните домове” и самоуправляващите се автомобили. В армиите на развитите страни навлизат дронове, снабдени не само с „очи” и „уши”, но и със смъртоносни оръжия. Те все повече ще изместват човека – войник на бойното поле. На дневен ред е да се даде възможност на управляващите ги компютърни програми сами да решават кога и по коя цел да използват оръжието им. Въпрос на време е дрон да убие човек, не по команда на оператор, а като автономно решение на приложния му софтуер. Електронните ни помощници ще ни наблюдават и ще се грижат за нас, но също така ще ни контролират, ще ограничават свободата ни и дори може да ни убиват. А зад тях ще стои невидимата ръка на разполагащия с власт и контрол малък елит от свръхимотни и свръховластени хора.

Опеката и лишаването от свобода в името на сигурността. Това е само първото, което се забелязва. Има още нещо, по-страшно като последици. Това е масовото оглупяване. Можем да кажем така: колкото повече стават „умните” машини, толкова повече стават „глупавите” хора. Човешката интелигентност не е даденост, а възможност. Ако тази възможност не се развива и използва, тя закърнява и може дори да се изгуби. Причината за това „оглупяване” е така проста, че даже не се забелязва. Високотехнологичните предмети са толкова сложни, че отдавна повечето от хората си нямат представа как те функционират. Достатъчно е да знаем какво могат да правят и кои копчета на пулта за управление да натискаме. С развитието на технологиите на гласовите команди и на невралния интерфейс, вещите ще се подчиняват на гласови и мисловни команди, давани от човека. Това ще прилича на магия за страничния наблюдател. Също както в приказките – „Сезам, отвори се!”, „Килимче, отнеси ме през девет земи в десетата!”… За бъдещите не особено грамотни консуматори на услуги, в каквито ще се превърнат мнозинството човешки същества, това ще бъде банално ежедневие. Но какво е всъщност магията? Не е ли начин да контролираме материални, енергийни, физиологични и психични процеси чрез система от точно определени по вид и последователност действия (ритуал)? Чрез произнасяне/подреждане в точно определен ред на определени думи/символи? Или възможността чрез изпълняването на магическите формули да задействаме процеси, които трябва да доведат до желания от нас резултат. Това е същността й.

Как става и по какви механизми се извършва, за нас е нещо, затворено в „черна кутия”. В бъдеще все повече хора, ще „забравят” същността на механизмите, с помощта на които се изпълняват желанията им.

4. Промяна на интимната човешка същност

Но казаното до тук е само дребен щрих към картината на бъдещето на човечеството, очертаваща през мъглата на времето своите контури. Посочените досега промени са само повърхностни и несъществени в сравнение с промените, възможността на които постепенно става реална. Едни от тях са промени и манипулации в човешкия геном. Генетичните изследвания ще определят какви са нашите възможности и това ще бъде в основата на „професионалната ориентация” от момента на раждането. Ще се знаят силните и слабите страни на организма ни – можем ли да стане рекордьори в спорта и от какви заболявания ще се разболяваме през живота си. Нещо повече, ще се определят кои могат да се родят, защото са носители на „здрави” „ценни” гени и кои не трябва да се допускат да се раждат, като носители на вредни мутации, свързани с болести, биологична непълноценност и асоциално поведение. Възможностите на бъдещата евгеника ще са несравними спрямо опитите за нейното прилагане в миналото.

И това ще бъдат само първата стъпка по тази пътека. При следващият етап, няма да се изучава и диагностицира човешкият геном след зачатието, а ще има целенасочена намеса още при самото зачатие. Накратко казано, може да дойде времето, когато ще се създават децата „по поръчка”, по „каталог”. От осъществяването на изкуствен генетичен подбор, до създаването на ГМО – хора, с нови, несъществуващи в природата качества, има само една крачка. За това ще се грижат специалисти, които можем да наречем „генетични дизайнери”. Те ще осигуряват зачеването на деца с физически и умствени качества според желанията на бъдещите родители. Високи, стройни, атлетични, синеоки, руси, дългокраки, истинско въплъщение на мечтите на родителите си. Дали това е добро или е сбъдване на възможността човешките капризи и дори модата да се намесят в святая святих на зачеването на живота? Можем да си задаваме въпроси, но историческият опит ни показва, че щом една възможност съществува, тя рано или късно ще се реализира. Което означава, че отрано трябва да се приготвим за нея. Но можем да сме сигурни, че тази технология, ако бъде създадена и влезе в употреба, няма да се използва само в угода на бъдещите родители. Тя ще бъде използвана и от държавата и от частни корпорации за създаване на хора, подходящи за специалисти с точно определен профил. Например за „идеалните войници” – силни, издържливи, бързи, безстрашни и изпълнителни. Съвършени машини за убиване. Нищо друго освен приложната генетика, не може да реализира в такава пълнота мечтите за създаване на кастово общество, разделено на базата на „естествените” качества и способности на хората, със забележката, че тези качества тук ще се създават изкуствено, чрез генетични манипулации.

5. На път към безсмъртието

Логично е, след всичкия този „прогрес” (материален, а не духовен), на първо място представителите на елита да пожелаят да надмогнат ограничеността на човешкото битие и тленността на човешката плът, за да се издигнат на друго, „свръхчовешко” ниво. Ако се тръгне по този път, и тук ще се премине през няколко етапа:

Физическото безсмъртие

Първият етап в тази посока ще бъде на базата на прогреса в медицината. Не толкова в лечението на болестите и изкуственото поддържане живота на старците, а в съхраняване на младостта и удължаване на пълноценния живот на физическите ни тела. В хората има потребност и желание за това. Разумните същества натрупват уникален, неповторим опит, формират се като уникални личности и затова желаят да се реализират многократно, използвайки житейския си опит. За нас, хората, ограничение в този ни стремеж е краткият ни живот – средно 75 години. За човекът в този му вид, в който го познаваме и в който сме самите ние, оптималната продължителност на живота би била от 2 до 3 пъти по-голяма от сегашната. Достатъчна за отделната личност да се реализира, да пробва нови неща и накрая да се умори от живота, ограничена от възможностите, заложени в тази форма на нашето съществуване. Надхвърлянето на посочената продължителност на живота на индивида, би го вкарало в лоша безкрайност от житейски цикли и повторения, без да може да постигне нищо качествено ново и различно, без творчество и развитие. Крайният резултат би бил отчуждение, депресия и желание да прекрати съществуването си.

Духовното безсмъртие

Най-важната част от човека е това, което го прави човек. Днес вече можем да кажем, че човекът в бъдеще ще може да сменя формата си. Без съмнение, всяка промяна в нея ще се отразява на неговото „аз”, но той ще остава въпреки това същия. Това, което ни прави хора, е живото съзнание или живата душа.

Човекът е душа в телесна форма, а не тяло с душа, одушевено тяло. Това може да изглежда игра на думи, но съдържа съществена разлика. Това е факт, без значение как приемаме връзката „тяло – душа” – като неразривна и съдбоносна за душата или като временно пребиваване в едно тяло, преди да се пресели в друго тяло или да чака възкресение. Живата душа е енергийно-информационен феномен, способен да структурира и организира материалните и енергийните ресурси на този свят. Да опредмети и материализира своите цели и планове. Само живата душа може да си поставя цели и да гради планове. Само тя може да твори. Тя е жива, защото може да се съхранява, да обменя енергия и информация с околната среда и да се възпроизвежда. Това е характерното за живото, за разлика от неживото. Живата душа (съзнание) носи в себе си уникалната матрица на човешката личност. При прераждане, спомените се заличават, преминавайки и обогатявайки надличностния „световен разум”, но ядрото на личността, уникалната „матрица” на нашето лично „аз” се запазва и може да започне „на чисто” нов жизнен цикъл, да натрупва нов житейски опит.

Самото разбиране на това може да представлява революция в човешкото мислене и светоглед. Но то може да предизвика две противоположни реакции, с различни последици, които могат да доведат до бъдещо разделение в човешкия вид.

Ще има хора, най-вече от елита, които няма да искат да се разделят с личностния си опит и ще търсят начини, да променят и обновяват формата си на съществуване, съхранявайки не само „аза”, но и опита си.

Други хора, вероятно много повече, ще се противопоставят на всякакви промени във физическата и духовна същност на човека. Много е възможно тяхното „осъзнато” ядро да бъдат представители на днешните обществени движения, борещи се за защита на околната среда, срещу ГМО организмите, срещу генетичните експерименти, за живот, максимално близък до природата.

Тъй като ще се окаже практически невъзможно, освен временно чрез репресии, да се установи единно общо мнение по тези въпроси на всички хора, то това неизбежно ще стане причина за дълбок исторически разкол на човечеството. Не по етнически, политически, расови причини, а по дълбоко различаващо се разбиране за допустимите промени в човешката същност.

До каква степен и до колко човекът може да остане човек и след евентуални модификации и промени? Доколко те засягат формата му и доколко същността му – това което го прави човек? Ако това разделение някога в бъдещето се реализира, то неизбежно ще породи два отделни човешки вида, които с времето ще се раздалечават помежду си.

6. Кризата на религиите

Мнозинството от хората по света не могат да разсъждават в тези понятия, които използвахме дотук. Те са потопени в потока на всекидневния си живот и неговите проблеми. Там проблемите са конкретни и имат предметна форма. Но като чувствителни и мислещи същества, хората по някакъв начин усещат назряващите промени и това предизвиква в тях страх и тревожност, за самите тях и за децата им. Страхът и тревожността се засилват тогава, когато няма духовни и ценностни ориентири, спрямо които да можем да определим кое е добро и кое е зло, кое е правилно и кое е неправилно. Исторически ролята на законодател и пазител на ценностите в човешкото общество е играла религията в различните й форми, изповедания и деноминации. Днес обаче религията не може да изпълнява пълноценно тази своя роля. Причините са многобройни. Тук влизат както секуларизацията, започнала от Новото време, така също глобализацията, която ни показва ежедневно колко много различни варианти на религиозност има и всяко от тях претендира за монопол върху истината и за изключителност.

Днес няма възможност, както по времето на император Константин Велики, с указ и държавна подкрепа да се обяви една от религиите за господстваща на Земята. Това би влязло в противоречие с правото на личността на избор и свободата на съвестта. Но казаното не променя факта и отговорността на световните религии за днешния ценностен вакуум и днешните чувства на изоставеност, страх и тревожност сред хората пред лицето на наближаващите глобални промени. Особено голяма е отговорността на двете най-широко разпространени световни религии, изхождащи от вехтозаветното „откровение” – християнството и исляма.

Християнството, към чиято източноправославна деноминация принадлежим ние българите, в по-голямата си част отдавна е отстъпило и се е оттеглило от активно участие в обществения живот. Съществуващите изключения (напр. „теология на освобождението” в Латинска Америка), само потвърждават правилото. Ако погледнем към миналото, когато на Запад и на Изток църквата се е месила в светските дела и дори е раздавала правосъдие чрез форми като Светата Инквизиция, днешното оттегляне може би е нещо добро. Но не е добро, като крайна форма на „изоставяне” на паството в ръцете на съмнителни „духовни” водачи и шарлатани, които предлагат лесни решения на наболелите проблеми и мехлем на успокоението за разкъсваните от тревоги и страхове души.

В лицето на исляма виждаме обратното. Вместо отдръпване и отчуждение от проблемите на обществото, днес имаме една агресивна форма на връщане към чистотата на корените („фундаментализъм”). Това връщане е съпроводено с абсолютна нетърпимост към иноверците („неверниците”), сливане на религия и държава (халифат – „ислямска държава”), налагане на религиозното право над светското („шариат”). И всички това е съпроводено с призиви за „свещена война” („джихад”), изливаща се в насилие, жестокост и терор към онези, които отричат исляма или не го приемат в „чистата” му форма.

Надеждата

Ако всичко е така черно, има ли лъч надежда в този свят, изпълнен с толкова безнадеждност и заплахи? Според нас, надеждата е в осъзнатия живот. Това означава, че човек трябва да се научи да живее не по течението, а осъзнато. „Течението” това е онова, което ни кара да пушим, да пием, да постъпваме „като другите”, да следваме модата, да приемаме нещата безкритично. Осъзнаването ни прави капитани на съдбата ни, а не листа и клечки, влачени в потока на живота. То събужда в нас способността да мислим критично, със собствения си ум. Осъзнаването е свързано със самопознанието. Самоопознавайки се, преоткриваме и се ръководим в делата си от своята родова памет, от семейната си история и съдбата на родителите си. Чрез осъзнатото живеене, ние, на свой ред, създаваме възможности на децата си да се реализират и да станат и те пълноценни самостоятелни личности, да преминат през етапите на личностното си развитие и израстване. Страховете и тревогите ни ще намалеят и дори ще изчезнат, когато осъзнаем, че живота, който живеем сега, не е нито край, нито начало, а само част от много по-голям цикъл в мащабите на Вселената. Вниквайки в това, с проблясъците на осъзнаването, ще започнем да прозираме смисъла на самото ни съществуване на „този свят”, мястото и ролята на разумния човек в еволюцията на Вселената. Тогава ще ни осени прозрението и ще разберем, че няма от какво да се страхуваме и че Вселената наистина е наш дом, който ни очаква. А ние сме още в началото на този път.

Автор: д-р Тодор Динев

Публикуваният текст е със запазени авторски права. При употреба на този текст или на части от него, моля цитирайте неговия автор и източник. Разпространението е възможно само след получено съглсие.

Вашият коментар

За пълен достъп до съдържанието е необходимо да влезете в профила си

[login-with-ajax]

×
×

Cart

Глава 1. ЗАВРЪЩАНЕ
Глава 2. ГРАДЧЕТО
Глава 3. ПЕТКОВИЦА
Глава 4. БИЧКИЯТА
Глава 5. КМЕТА
Глава 6. НА КАФЕ
Глава 7. В КЪЩАТА НА ДУХОВЕТЕ
Глава 8. НА ЛОВ
Глава 9. ГАРАЖЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Глава 10. СЪНЯТ
Глава 11. ОБЛАСТНИЯТ СЪВЕТ
Глава 12. ЗАДУШНИЦА
Глава 13. ПОЖАР, ПОЖАР
Глава 14. НОВО ЧУДО
Глава 15. ОЩЕ ЧУДЕСА И ВРЪЗКИ
Глава 16. ЛЮБОВ ЛИ БЕ ДА Я ОПИШЕШ!