От друг ъгъл-част 1

От друг ъгъл-част 1

1.

В световната политика понякога се случват събития, които не са просто поредната „гореща точка” на географската карта и повод за коментари на политическите наблюдатели. Те сякаш концентрират като във фокус целия възел от съществуващите противоречия. Нещо повече, те ни дават шанса да видим сред тях, скритото под повърхността, оААсновно противоречие на епохата.

Днес този шанс ни дава кризата около Украйна. Подчертавам – не кризата „в” Украйна, тя не е по-различна от подобни кризи в други страни по света, а кризата „около” Украйна. Тук ние виждаме ясно очертано противопоставяне на Запада, начело със САЩ и Русия. Това противопоставяне има материални – икономически и военни измерения. То има и духовни, ценностни измерения – противопоставяне на традиционните християнски ценности на ценностите на моралния релативизъм и хедонистичната потребителска култура.

Изправени пред тази реалност, ние имаме повода да си зададем въпроса, накъде върви светът? Защо 69 години след края на Втората световна война и 25 години след събитията през 1989 г, Европа отново е изправена пред опасност от „студена” и „гореща” война? Защо този сблъсък се случва точно сега и защо е толкова остър?

Ако отхвърлим фалшивата морализаторска риторика на участващите в конфронтацията страни, ние ще видим истината. А тя е заровена в икономиката. Да си спомним, че политиката е концентриран израз на икономиката, а войната е продължение на политиката с други средства.

Днес е съдбовно време и на карта е заложена съществуващата глобална финансово-икономическа система. Тя се крепи на монопола на американския долар като международно разплащателно средство и резервна валута. От три десетилетия в света доминира наложения от Запада неолиберален „вашингтонски консенсус”. Неговата цел е унификация на икономическия механизъм и обезпечаване на свободна експанзия и движение на капиталите по целия свят. Без оглед на национални граници и културни различия. По своя замисъл, това трябва да гарантира запазването на съществуващите икономическите предимства и стандарт на икономически развитите страни от Запада, спрямо другите части на света.

Този модел на развитие обаче, се оказа с вроден дефект. Световната финансово-икономическа криза през 2008 г. показа, че в неолибералния икономически механизъм е заложено ограничението „платежоспособно търсене”. Нещо повече. Кризата показа, че възможните начини за неговото „развързване” вече се изчерпват, възможностите за пазарна експанзия непрекъснато намаляват. В развитите западни страни потребителското стимулиране чрез достъпни кредити, само увеличава размера на частните дългове на домакинствата до огромни размери. Техният вътрешен държавен дълг също расте. И в основата на тази тенденция, според мен, е фундаментално нарушеният баланс в пропорцията „труд – капитал”, в полза на капитала. Поради това, получавайки краткосрочни и средносрочни изгоди, капиталът подрива трайно платежоспособността на работещото население. Стимулирането на потребителското кредитиране е начин за „връщане” на част от незаплатения труд на работещите потребители. Но по този начин те трупат все повече дълг, който в един момент няма да могат да обслужват, поради свиващата се пропорция на доходите им, спрямо размера на вътрешния продукт.

Към този ефект се прибавя и непредвидения от апологетите на неолиберализма процес на деиндустриализация в развитите западни страни. Поради достъпните ресурси и евтиния труд, голяма част от промишленото производство от САЩ и Западна Европа постепенно се изнесе на Изток в Китай и в т.н. новоиндустриализирани страни. Това също подкопава основите на западните икономики, те стават все повече икономики, крепящи се на секторите на финансите и на услугите.

Посочените отрицателни тенденции не могат да се обърнат, без дълбоки промени в неолибералния икономически модел. За съжаление, днес не се вижда воля за такива сериозни промени. САЩ и Западна Европа се опитват да намерят краткосрочни решения в рамките на неолибералния модел. Федералният резерв продължава да печата долари и чрез поддържането на изкуствено ниски лихви, да стимулира съживяването на американската икономика. Но това само води до увеличаване на вътрешния дълг и нарастването на инфлационния потенциал. Това очевидно не може да продължава до безкрайност, дори за такава голяма икономика като американската.

Очевидно е, че става въпрос за оцеляването на икономиките на развитите страни, за запазване на водещата позиция на Запада в света. Срещу това стоят интересите на Русия, Китай и другите бързо развиващи се икономически страни, които искат да получат по-голямо влияние в световната политика. Това се оказва възелът на главното противоречие на епохата. Особено критично е положението на САЩ. Затова стратезите на тази държава разработват и привеждат в изпълнение планове за запазване на нейното положение на доминираща икономическа, политическа и военна сила в глобалната йерархия. Стратегически, най-голямото предизвикателство пред САЩ е Китай, но те не могат непосредствено да влязат в конфронтация с тази страна. Затова се реализира сложен план от поредица взаимосвързани стъпки за съхраняване позициите на САЩ и за обръщане на негативните за тях тенденции.

Този план включва, на първо място – пускането на контролиран процес на инфлация на долара – за да се освободят САЩ от част от бремето на нарастващия си вътрешен дълг. На второ място – агресивно преразпределение на пазарите на ресурси (вкл. енергийни) в тяхна полза. Важно място тук заема Европа. Планира се създаването на зона за свободна търговия (общ пазар) между Северна Америка и Европейския съюз. Особено важно място в този план заема изместването на Русия от енергийния пазар в ЕС. Нейното място трябва да се заеме от американския шистов газ и нефт, а така също от т.н. „възобновяеми” енергийни източници. Тъй като те не са конкурентно способни, спрямо евтините руски енергоизточници, са необходими непазарни средства, за да се принуди Европа да прекъсне търговските си отношения с Русия и да плати за икономическото възстановяване на американската икономика. Точно тук идва мястото на украинската криза. Тя е средство, като се провокира Русия да предприема ответни защитни действия, да се съживи образа на руската заплаха и да се прекъснат в максимална степен търговско-икономическите отношения между ЕС и Русия. На трето място – от всичко това следва реанимиране на НАТО и милитаризация на икономиката, чрез напомпване на военните разходи.

Логично следствие от осъществяването на тези планове, е наблюдаваната днес ескалацията на противопоставянето между основните играчи на световната сцена (САЩ, ЕС, Русия, Китай), вкл. до степен на военна конфронтация, по линиите на съприкосновение на зоните им на влияние в Близкия изток, в постсъветското пространство и в Азиатско-тихоокеанския регион.

 

Вашият коментар

За пълен достъп до съдържанието е необходимо да влезете в профила си

[login-with-ajax]

×
×

Cart

Глава 1. ЗАВРЪЩАНЕ
Глава 2. ГРАДЧЕТО
Глава 3. ПЕТКОВИЦА
Глава 4. БИЧКИЯТА
Глава 5. КМЕТА
Глава 6. НА КАФЕ
Глава 7. В КЪЩАТА НА ДУХОВЕТЕ
Глава 8. НА ЛОВ
Глава 9. ГАРАЖЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Глава 10. СЪНЯТ
Глава 11. ОБЛАСТНИЯТ СЪВЕТ
Глава 12. ЗАДУШНИЦА
Глава 13. ПОЖАР, ПОЖАР
Глава 14. НОВО ЧУДО
Глава 15. ОЩЕ ЧУДЕСА И ВРЪЗКИ
Глава 16. ЛЮБОВ ЛИ БЕ ДА Я ОПИШЕШ!