2.
Миналата седмица очертахме по повод кризата около Украйна основното противоречие на епохата. Днешната битка е за запазване водещите позиции на Запада в конфронтация с Русия, Китай и другите бързо развиващи се индустриални страни. Причината е, че Съединените щати и ЕС са на път да се превърнат в жертви на пуснатите от самите тях в края на 70-те години на ХХ век, процеси на глобализация.
За нас е важно, какви последици ще има това за страни като България, чиято ценност не е в икономическата и военна мощ. Без съмнение, влиянието на такива страни върху вземането на решения в световната политика, е незначително. Това прави още по-важно точното виждане за протичащите процеси и тенденции, за да могат да се предприемат верни и реалистични действия, в защита на нашите национални интереси.
В този „сблъсък на цивилизации” (Самуел Хънтингтнън) ние, българите, сме раздвоени между блоковата ни принадлежност към ЕС и НАТО и нашата духовна и културно-историческа свързаност с Русия и православния свят. Инициативата за започване на конфликта е на Запада. Или, ако трябва да бъдем по-точни и справедливи, на част от управленския елит на САЩ. Наблюдавайки случващото се, ние виждаме как в Европа и у нас агресивно се налага американската позиция за конфронтация с Русия, не се допускат други гледни точки и процесът се насочва към ескалация на конфликта и последователно прекъсване на икономическите връзки на ЕС с Русия.
От тук ние можем да очертаем първите негативни последици за България от такова развитие на ситуацията. България е страна на кръстопът, която печели от връзките „изток-запад”, като предоставя благоприятни условия за търговските интереси и на двете страни. Затова именно ние можем много да загубим при нова „студена война” и произтичащото от нея ограничаване до минимум на връзките между ЕС и Русия. Една от първите жертви може да бъде проектът за изграждане на газопровод „Южен поток”. Няма икономическа логика той да не бъде построен. ЕС има нужда от стабилни и сигурни доставки на газ, Русия има нужда от стабилни и сигурни клиенти за своите енергоносители. Този тип взаимоотношения са на взаимната изгода и на взаимната зависимост. Поради това, спирането на „Южен поток” може да бъде само политически мотивирано. Друг удар върху нас би нанесла евентуална промяна във визовия режим между ЕС и Русия, в посока на неговото затягане. Българският туристически сектор ще понесе значителни щети, защото в значителна степен разчита на руските туристи.
Това, което наблюдаваме в момента в украинското общество, като поляризация и прокарване на линии на разлом между „прозападна” и „проруска” позиция, се наблюдава и в българското общество. Разбира се, в по-меки и не така остро проявяващи се форми. Ние виждаме пред очите си опит да се пренесе конфликта „Изток-Запад” от рамките на европейската култура, на територията на източноевропейската, преимуществено славянска и православна цивилизация. Противно на налаганите от проамериканската пропаганда обяснения, че конфликтът не е заради Русия изобщо, а само заради „агресивния неосъветски империализъм на авторитарния режим на Путин”, имаме много факти и обстоятелства, които опровергават тези твърдения. Който се интересува, нека да се върне поне 15 г. назад и да види какви са били в края на 90-те години оценките и очакванията за бъдещето на Русия сред западните анализатори и политически наблюдатели. През последните години от управлението на Борис Елцин, в тогавашните анализи и коментари няма да забележим страх от „неосъветски империализъм и авторитаризъм”. Ще видим пренебрежение, особено ярко изразено по време на войната с Югославия. Ще видим и още нещо – очакването Руската федерация да започне да се разпада, започвайки от Чечня, което се смята като естествено продължение на разпадането на Съветския съюз на отделни независими държави. Този процес се оценява от тогавашните анализатори положително и се смята, че ще доведе до пълно отваряне и интегриране на „руското пространство” в глобалните пазари, вкл. до установяване на западен контрол върху огромните енергийни и суровинни ресурси, които притежава Русия.
До тук посочихме главните материални измерения и последици за нашата страна от евентуална нова „студена война” между Запада (САЩ и ЕС) и Русия. Тази конфронтация обаче има и много по-дълбоки духовни и идеологически параметри. Те също засягат България, Украйна и Европа и на тях трябва да се спрем.
Под формата на либерализъм, в САЩ и западната част на Европа се извършват процеси на ерозия на установени вековни морални, културни и религиозни ценности. Това застрашава културния код, който съхранява хората като принадлежащи към дадена култура и цивилизация, така както генетичният код определя и съхранява нашата принадлежност към човешкия вид.
Под знамето на борбата срещу дискриминация на хората, с различна сексуална ориентация, се преминава към агресивна пропаганда на хомосексуализма и всякакви други сексуални отклонения. Стига се до там, че хората, които имат обичайната хетеросексуална ориентация (дори не им се дава възможност да я нарекат „нормална”, за да не обидят някого!), трябва да се чувстват виновни и ощетени заради това, че не принадлежат към „по-висшето” елитарно хомосексуално малцинство. Девалвират се семейните ценности, поставя се под съмнение доказаната нужда от здраво семейство, основано на емоционална и отговорна връзка между мъж и жена за създаване и отглеждане на здраво и щастливо поколение.
Моралният релативизъм води до размиване границите между доброто и злото. Народ и управляващ елит все повече се отчуждават помежду си. Демокрацията постепенно пред очите ни се превръща в лозунг и пиар. Потиска се и се смачква истинската й същност, като хората се превръщат в манипулирани от пропагандата и рекламата гласоподаватели. А реалната демокрация не е само формална процедура, а преди всичко възпитаване и изграждане на обществено активни и отговорни граждани, участващи съзнателно в управлението на държавата. Всички жители на Европа – и Източна, и Западна, са застрашени от загуба на своето културно многообразие и национална идентичност, до превръщането им в аморфна и лесно поддаваща се на манипулации маса от индивиди – потребители и консуматори на материални и духовни сурогати.
В тази ситуация, ние българите, можем да потърсим опора в нашето наследство от миналото. То ще ни даде оръжие за противодействие, което е много по-силно и дълговечно от военната и икономическата мощ на някои държави с 200 годишна история. Уникалните ценности, знания и умения, които сме наследили от предците ни са вътре в нас, дори да не ги осъзнаваме. България и българите имат призвание отново да бъдат спасители на Европа, така, както хан Тервел е провъзгласен за светец и спасител на Европа, за това че е отблъснал арабското нашествие при Константинопол.
Ние нямаме нужда от историческо фантазьорство и създаване на фалшиви митове за себе си. Просто трябва да опознаем корените си и тогава ще разберем защо, въпреки сегашното си положение, имаме потенциала да съхраним и възродим първородния дух на европейската култура и цивилизация. Защото нашите предци, траките, са създали тази първа европейска цивилизация. Можем да намерим духовните допирни точки за сближаване на двете части на европейската християнска култура – Източната и Западната, които се коренят още в разделянето на Западната и Източната Римска империя, между католическия Запад и православния Изток. Разделение, което днес се проявява в сблъсъка между Русия и Запада. Това можем да направим ние, като потомци на траки, славяни и прабългари, три пъти покръствани – веднъж от апостол Павел, после двукратно при св. княз Борис – от Рим и от Константинопол.
