НЕВИДИМИТЕ ХОРА НА БЪЛГАРИЯ

НЕВИДИМИТЕ ХОРА НА БЪЛГАРИЯ

Играя си на криеница с Живеенето, но никой не ме търси. Защо ли?

На 18 юли отбелязахме 181 годишнина от рождението на Апостола. В поздравителните си слова властимащите цитираха думите на Апостола. За пореден път казаха, че не са забравили „Това що ни е рекъл Апостола“.

„Апостоле, ти си нашата мяра, мярата ни за време, мярата ни за българщина“

и т.н.

Само празни думи. Звучаха кухо на празничната заря-проверка в Карлово и караха сърцето ми да се свива от срам. Дали, защото много добре познавам мярата на нашите управници за проблемите на хората и животните, или защото много добре знам какви „почитатели“ на чуждото нещастие са. Виждам и с какво „разбиране“ се отнасят към огромната трагедия и ада, в който живеят семействата, в които има човек с увреждане или един от невидимите хора.

Хората с увреждания са невалидните инвалиди за нашето общество и правителство. Това са невидимите хора на България. Хората, които нямат подходящия дрескод да се разхождат по улиците, да контактуват с институции или недай си боже, да потърсят работодатели, които биха се съгласили да ги вземат на работа.

На никой не му пука за тези нещастници. Тези ХБК (хора без късмет), имали нещастието да се родят и да живеят в България са „като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия“ и за най-близките си, дигнали ръце от техните „капризи“ за по-достоен и нормален живот. Това са хората с изтекъл срок на годност. Живите мъртви – оксиморонът, който определя най-вярно статуса им. Понякога влизат в Новините, но повечето време се опитват да ни кажат нещо с мълчанието си. Тяхната мисия в живота е да бъдат невидимите хора. Някои от тях са глупавите умни или умните глупави на нашето време?

Извили глави към прозорците на своите домове-затвори, те са като посърнали и учудени от света птици. Птици с уморени от неразбиране и безхаберие крила.За живота на тези хора мога да използвам и тъжната метафора „уморените коне ги убиват“.

Иван Куликов сравнява унищожаването на хората с ментални и физически увреждания в България, с лагерите в Аушвиц. Без отровен газ и без пещи за горене така наречената ни демократична система ги убива с безчовечността си, с всичките си действия и бездействия.

Не ми се пише повече. По лицето ми безконтролно се стичат сълзи. Аз просто искам да се откъсна от тази реалност. Да не участвам. Да съм далече. Да отпадна от този свят. Да свия колене към гърдите си и да изчезна.

Ако нямаш пламък в душата си, сила на духа, неголяма жизнена сила, защо трябва да живееш? Защо? Ако не ти се живее, защо трябва да живееш? Когато си загубил жаждата за живеене, защо трябва живееш? Защо? Та нима някой от най-великите хора не са се самоубили? Хемингуей, Есенин, Маяковски и кой ли още не.

Отговор намирам в книгата на Ковачганев „Регресия на зачатието“

„Смъртта не е края на живота, или по-точно казано на пътя на душата, в никакъв случай не трябва се възприема като изход от трудна ситуация. Тя (смъртта) не е начин да решиш проблем като излезеш от играта. И от най-трудната ситуация има изход, и на най-заплетения въпрос има отговор. Към самоубийство пристъпват слабите духом. Но аз уважавам хората, които не престават да си мислят за самоубийство. Това показва, че те са недоволни от живота и търсят друг начин да живеят, неприемайки самоубийството като бърз начин да се направят на герои. Само, който търси намира и само, който не спира да върви ще стигне.“

Разбрах , че безделието е къщичката на дявола. Затова се опитвам да съм гъвкава като хартиения жерав на надеждата и се лутам между инженерството на думите и японските техники за рязане и сгъване на хартия.

Присъда е обаче да си човек с увреждане в България. Тази присъда не е само за хората с увреждания и техните семейства, а и за цялата ни държава и за цялото ни общество.
Колко са тези, които наистина са разбрали, че СИСТЕМАТА НИ УБИВА?
ДА, ВАЖНО Е КАКВО НИ ОТНЕМА СИСТЕМАТА, НО ПО – ВАЖНО Е КАКВО ЩЕ ПРАВИМ С ТОВА, КОЕТО НИ Е ОСТАНАЛО занапред !?

Коментарът на Другото Училище за невидимите хора:

Самоубийството не прави човека велик, делата му го правят. Това което е останало след него като стъпки. Както е казал поета Цанев(Стефан) –

„Душата ми плаче за сняг, за бяло душата ми плаче!“.

Важни са следите, които ще оставим в снега. Да са чисти и да е партина по възможност, за да могат другите с лекота да минават по нея. Всеки открива в тоя живот това, което е заровил в предишния. Това, което е направил и е създал. Опитности чрез творчеството в тоя живот се пренасят директно. Пренася се и интелекта, или скоростта с която човек се ориентира в непозната обстановка. Това е способността, да сменя бързо приоритета на работа на мозъка от вълнов към материален и обратно, като прави бързи анализи и съпоставки между двата свята.

Това е адаптивност и тя се пренася през смъртта, а пари и имоти не. Те, парите и имотите са за живите, за слепите и за безразсъдните. Но чрез тях се водят слепите и се принуждават да работят слабите, но и много са престъпленията и нарушенията на баланса на енергията в материалното и това води до блокиране и разпиляване на жизнена енергия.

Лидия, ти си инженер и вярвам, че ме разбираш. Докторите и инженерите са властелините над материята и стигайки до невъзможност отварят вратите към мъдростта. Трудно е човек невеж, без опит и достижения да разбере смисъла на живота, той се бори за оцеляване.

Духовното израстване стъпва върху дела, а не върху предположения и манипулации. За това се казва със знание, това е съзнанието работещо с петте сетива отчитащи материалния свят. Но подсъзнанието също работи по строги закони и то също не търпи манипулации, рано или късно стигайки до невъзможност човек прави съпоставките между съзнание и подсъзнание и така открива себе си.

Не е трудно да се учиш, но всеки търси своите уроци и всеки един от нас е уникален. От там иде и невъзможността да се краде и онаследява опит и достижения, знания и съградени в живота връзки. Нищо не може да се даде на готово, дори на децата или на човека който много обичаме. Различията в хората и разликата в информациите с които работят различните генерации води до караници между поколенията, деца и родители и създава различните вълни на генерация.

Живота е прекрасен! Дори и само да седиш и да го наблюдаваш, то съзнанието се обогатява и вечер си говори с подсъзнанието. Тази връзка се променя в процеса на натрупване на годините и разговора се задълбочава и при следващо прераждане ни дава възможност да се формират точно, кога и как да се изпълнят нашите желания с които се прераждаме.

Вижте родените в седмия месец, те нямат тази програма и страдат много, но когато намерят половинката си и доживеят до дълбоки старини е достатъчно за да имат възможността да са подредени и устремени в следващото си прераждане.

Важни са връзките между хората които изграждаме в този си живот. Връзките на небето не са като връзките на Земята. Живота ни дава възможност да изградим нови връзки тук, които да ни помогнат да се подредим в последствие и горе.

Радвам се, че те познавам и съм сигурен, че и в следващо прераждане ще сме приятели. Следвай духа си и се бори за всяка глътка въздух, всеки миг светлина, всяка възможност за крачка и подадена ръка. Поклон пред великия майстор за превъплъщаване на енергията наричана от нас Бог, това е живота!

Вашият коментар

За пълен достъп до съдържанието е необходимо да влезете в профила си

[login-with-ajax]

×
×

Cart

Глава 1. ЗАВРЪЩАНЕ
Глава 2. ГРАДЧЕТО
Глава 3. ПЕТКОВИЦА
Глава 4. БИЧКИЯТА
Глава 5. КМЕТА
Глава 6. НА КАФЕ
Глава 7. В КЪЩАТА НА ДУХОВЕТЕ
Глава 8. НА ЛОВ
Глава 9. ГАРАЖЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Глава 10. СЪНЯТ
Глава 11. ОБЛАСТНИЯТ СЪВЕТ
Глава 12. ЗАДУШНИЦА
Глава 13. ПОЖАР, ПОЖАР
Глава 14. НОВО ЧУДО
Глава 15. ОЩЕ ЧУДЕСА И ВРЪЗКИ
Глава 16. ЛЮБОВ ЛИ БЕ ДА Я ОПИШЕШ!