Българската страна на луната

Българската страна на луната

Преди 50 години, паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: „Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество“ , остава на Луната, подписана от Армстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън.  С гордост към тези подписи можем да добавим и подписите на българите  д-р инж. Иван Ночев, проф. д-р инж. Виден Табаков, проф. д-р инж. Петър Петров и ядрения физик  инж. Иван Михов, оставили реална българска следа на Луната.

ИВАН НОЧЕВ разработва ракетните двигателите на модула „Орел“, с който астронавти кацат на Луната, излитат от нейната повърхност  и се връщат обратно на кръжаща в орбита ракетата „Сатурн V“.  За заслугите си към НАСА е удостоен от Конгреса с отличие.

ВИДЕН ТАБАКОВ роден в с.Стакевци, Белоградчишко изобретява сплав, която да издържа на високите температури над 1800 °C и предпазва реактивните двигатели на ракетата „Сатурн V“. Обявен е за почетен член на НАСА.

През цялото време сърдечната дейност на астронавтите на Луната се е следяла от Земята, с помощта на първия в света безжичен сърдечен монитор, разработен от експерта по телеметрия ПЕТЪР ПЕТРОВ.

ИВАН МИХОВ предлага и прилага лазерна методика за измерване на разстоянията до Луната. Благодарение  на него Иван Ночев успява да завърши конструирането на ракетните двигателите за модул „Орел”.

Трудно е за осъзнаване, нали? Реални и незаслужено забравени факти и българи. Това са българите, оставили ярка следа в космическата наука, българите, без които не би се осъществила успешно мисията „Аполо 11“. Осъзнати българи, които са имали реална визия за бъдещето си. Тръгнали са може би от една мечта, от една песен и са стигнали до звездите и Луната.

Макар, че от тогава са минали 50 години и друг човешки крак не е стъпвал на Луната, през 2024 година очакваме на Луната да стъпи и първия дамски крак, съгласно подготвяната от НАСА човешка пилотирана мисия.

Луната е важна за бъдещото на земляните. Може би днешните български деца, запозна ли се с хората, които дават корени и криле – школите на Тео и Другото училище на Ковачганев, ще са тези, които ще създадат новите лунни технологии, като запазят вечното ни приятелство с Луната.

За бъдещите колонизатори-изследователи на Луната, които ще създадат постоянните  бази за хора и апаратура, които ще трябва да помислят и как да генерират енергия и запазят вечното ни приятелство с нея.

Лидия и Станислав

Вашият коментар

За пълен достъп до съдържанието е необходимо да влезете в профила си

×
×

Cart