Това ли е успехът?

Това ли е успехът?

Медиите ни показват и разказват и за успешните хора на България – хора със собствен почерк, с ярко присъствие в различни сфери на живота, с признание в страната и извън нея. Но трудно говорят за различните – за хората с различни възможности – хората с увреждания, за квантовите таланти – четци на мисли, на квантови хоризонти и това зад тях и други такива, „различни“. Как можем да дефинираме и измерим успеха?  От какво зависи успехът на отделния човек и на обществото?

За мен успеха е  относително понятие, не е състояние, а резултат на  дълготраен процес, който много зависи от дълготрайно развивани лични качества  и полагане на много, много лични усилия.

Успех мога да нарека възможността и утре да правя нещо ново и различно от днес, да не спирам да се уча, да не спирам да преодолявам трудности, да не спирам да намирам нови идеи, да не спирам да получавам вдъхновение и увереност.

Успехът е степен на полезност, колкото повече добавяме стойност към живота на останалите, нещата ни се построяват по правилния начин и разбираме, че сме в резонанс с честотата на Вселенските закони. Да не забравяме вярата в себе си и познаването на културно-историческото ни наследство. Историята не ни прави герой, а ни прави реалисти, научавайки се да тачим невероятното наследство от нашите прадеди разбираме, че сме стъпили върху раменете на титани и затова виждаме по – надалече.

Опасно е ако успехът ни доведе до възгордяване. „Кажи ми колко пари имаш, за да ти кажа колко успешен си“- трябва да се пазим от такова банализиране на успеха.

 Ядката на  успеха е в личното, в приятелите, в близките, в семейството, а не в това дали имаме подходящите връзки и дали познаваме подходящите хора т.е дали сме „роднина на милиционер“ .

Младите хората в България трудно вярват, че човек с работа може да успее в България и да спечели пари. До някъде са прави, защото обществото не прави достатъчно, за да има предвидимост в успеха на младите. Хората на удобни позиции, държат и не отстъпват позициите си на по-младите, изживявайки се като незаменими, а и не са малко и тези, които не пропускат възможност да предадат на младите личното си усещане за неуспех. От тук идва и мантрата, която повтарят младите: „Аз тука не мога да се реализирам, отивам в чужбина, там се чувствам по-успял“.

Всевишният ни дава  две неща – родина и родители, дължим уважение към средата и семейството. Само родените с мисия, а не материалистите, родени консуматори от трети порядък на биоценоза, (както се казва в учебника по биология), биха взели участие в изграждането и промяната на средата, в която живеят и която харесват. Затова успехът може да бъде резултат на средата, в която сме потопени, ако участваме в подобрението и, в промяната и доизграждането и, а не ако просто я наблюдаваме отстрани и ставаме свидетели на нещо, от което само се оплакваме. Успехът не може да се измерва с пари, глупаво е да се измерва с пари, ако той , успехът се дължи на ценностна система, която някой ни помага да изградим, тогава фискалните резултати остават доста в страни.

Успехът е правене на нещо за другите, за приятелите, за семейството и в по-голям мащаб за повече хора в това число и за младите. Успехът не може да е дело на сам човек. Само измислянето, развиването на една идея и предаването и нататък осмисля положените усилия. Ако  се поучиш от собствените си грешки и се вслушаш в думите на хора, които са минали по път, който ти считаш за успешен, човек също може да успее. Прекрасните проекти не стават и не се реализират,  когато някой си мисли, че знае всичко и не приема съвети. Има начин талантливите хора да бъдат посочвани, ако се намали броя на талантливо злонамерените и неуки хора, станали част от сложните механизми за управление.

 Разлика между богатство и успех има. Зависи в какво вярваме. Ако вярваме в богатството или в това, че да си роднина на милиционер е успех, то това е успех. Ако вярваме, че децата и семейството са успех – те са успеха.

Успех е и да си част от шепа хора, но с най-добрия  водач на глутницата, взимащ най-радикалните решения, които плашат, но и създават оня блясък в очите, по който се разбира,че се е тръгнало във вярната посока.

Наука + божествено вдъхновение + знания = баланс , който рано или късно води до успех. Не можем да отричаме постиженията на науката и на цивилизациите. Да, божественото носим вътре в нас, но отсъствието на Бога е един от най-големите проблеми на човечеството, макар че в името на Бога са извършени най-големите престъпления в историята на човечеството. Някои хора имат щастието да са постигнали успех от първия или втория си опит. На други им трябват години учене чрез метода „проба-грешка“, трупане и на академични знания, след което друг опит, друга грешка… и така до отказ или до успех.

Този, който стои отгоре помага на едни и забравя други, което влияе на самочувствието, трудно е да се справиш само с вяра и с вяра в себе си. Ангажиран със собственото си оцеляване трудно е да работиш за среда, която създава непредвидим успех.

Открилите формулите на успеха, са успешни и позитивни хора. Нямам в предвид позитивният човек, който е селския луд, който постоянно е усмихнат, независимо от това, което се случва наоколо. Имам в предвид рационалния ум осъзнал, че не трябва да се води празен егоистичен живот, осъзнал, че с усмивка трябва да се научиш да казваш „НЕ“ и да не се оставяш  да те пренасят в жертва. Успелите хора са интелигентни хора, които знаят, че не може да се живее в страх и в лъжа. Когато се махне страха се развива таланта да бъдеш полезен на останалите. Тогава започва осъзнатия, интересен и пълноценен живот, изпълнен с правилната посока на целеустремения човек,  разбрал мисията си в този си живот.

Не е лесно, но не е и недостижимо да разсъждаваш като Джон Ленън т.е концентрираш се върху това, че вместо проблем има решение и така всеки ден нещата стават все по-добре и по-добре благодарение на собствените ни усилия.

А от какво зависи обществения успех, трябва ли да има репери, с които да се сравняваме?

Харесвам вица за двамата статистици, които се срещнали и единият попитал „Как е жена ти?“, а другият отговорил „ В сравнение с кои?“, но и да не искам да се сравнявам с другите или с някой, то при тези комуникации и тази информация за всичко и за всеки, няма как да не сверяваш часовника си с другите. Съгласна съм с  Ковачганев, който твърди , че живота не е състезание. Какво е живота тогава? Животът е степен на ефективност днес. Личното участие за промяната на обществото не винаги е свързано с парични инвестиции, това могат да бъдат и добрата дума, и способността да изслушаш или  дълго планираният жест, или навременната усмивка и спонтанната помощ.

До общият успех не се стига с лъскане на чуждия имидж или с присмиването на  успелите нации от „подредени тъпаци“, според българските ни хаотични“ умни представи“, а с търсена на обединяваща кауза като например кирилицата да започне да се нарича българска азбука.  Обединение през солидарността, като не забравяме, че  властимащите умишлено ни разделят на турци и цигани, на болни и здрави, на умни и глупави, на нормални и ненормални и т.н. Затварянето в личен розов балон дава илюзорна представа за благоденствие и щастие. Обединяването на розовите балони може би ще доведе до търсената промяна в правилната посока. Не е необходимо да си гении, за да разбереш, че си успешен, ако си полезен на повече хора, на обществото.

България извън София и 4-5-те  големи градове е тъжна, опустяла и бедна. В „отчаяните райони“  трябва да се създаде и среда, а не само да се наливат европейски пари. Среда с по-малко администрация, с по-малко връзки от вида „роднина – милиционер“, за да могат да се спазват и писаните и неписаните закони, гарантиращи просперитет и успех и на тези райони.

Успехът се генерира и от капризите на съдбата и от копнежа на хората да бъдат богоподобни.Само полезните неща се материализират, когато сме убедени, че с добри намерения искаме да съградим нещо и оставим следа след себе си след една хубава поредица от цели в живота, когато сме се научили да живеем и заради другите.

Да, може би  ще започнат  да се случват нещата и без министерство на човека с фокус личностите.

Човек можа да се осъществи, да бъде успешен въпреки мястото на което живее, стига да открие и да развива заложените му качества през личните си усилия и с помощта на другите. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.

Успехът се дължи на много неща – на късмет, на упорита работа, на подкрепа и съвети от приятелите. Но най-вече се дължи на едно нещо – да продължиш да ставаш, след като си паднал.

Лидия Христова

Вашият коментар

За да виждате съдържанието е необходимо да се абонирате.

За пълен достъп до съдържанието е необходимо да влезете в профила си

За да получавате нови статии, предстоящи събития и интерсна информация се абонирайте.

×
×

Cart