Това ли е успехът?

Това ли е успехът?

Медиите ни показват и разказват и за успешните хора на България – хора със собствен почерк, с ярко присъствие в различни сфери на живота, с признание в страната и извън нея. Но трудно говорят за различните – за хората с различни възможности – хората с увреждания, за квантовите таланти – четци на мисли, на квантови хоризонти и това зад тях и други такива, „различни“. Как можем да дефинираме и измерим успеха?  От какво зависи успехът на отделния човек и на обществото?

За мен успеха е  относително понятие, не е състояние, а резултат на  дълготраен процес, който много зависи от дълготрайно развивани лични качества  и полагане на много, много лични усилия.

Успех мога да нарека възможността и утре да правя нещо ново и различно от днес, да не спирам да се уча, да не спирам да преодолявам трудности, да не спирам да намирам нови идеи, да не спирам да получавам вдъхновение и увереност.

Успехът е степен на полезност, колкото повече добавяме стойност към живота на останалите, нещата ни се построяват по правилния начин и разбираме, че сме в резонанс с честотата на Вселенските закони. Да не забравяме вярата в себе си и познаването на културно-историческото ни наследство. Историята не ни прави герой, а ни прави реалисти, научавайки се да тачим невероятното наследство от нашите прадеди разбираме, че сме стъпили върху раменете на титани и затова виждаме по – надалече.

Опасно е ако успехът ни доведе до възгордяване. „Кажи ми колко пари имаш, за да ти кажа колко успешен си“- трябва да се пазим от такова банализиране на успеха.

 Ядката на  успеха е в личното, в приятелите, в близките, в семейството, а не в това дали имаме подходящите връзки и дали познаваме подходящите хора т.е дали сме „роднина на милиционер“ .

Младите хората в България трудно вярват, че човек с работа може да успее в България и да спечели пари. До някъде са прави, защото обществото не прави достатъчно, за да има предвидимост в успеха на младите. Хората на удобни позиции, държат и не отстъпват позициите си на по-младите, изживявайки се като незаменими, а и не са малко и тези, които не пропускат възможност да предадат на младите личното си усещане за неуспех. От тук идва и мантрата, която повтарят младите: „Аз тука не мога да се реализирам, отивам в чужбина, там се чувствам по-успял“.

Всевишният ни дава  две неща – родина и родители, дължим уважение към средата и семейството. Само родените с мисия, а не материалистите, родени консуматори от трети порядък на биоценоза, (както се казва в учебника по биология), биха взели участие в изграждането и промяната на средата, в която живеят и която харесват. Затова успехът може да бъде резултат на средата, в която сме потопени, ако участваме в подобрението и, в промяната и доизграждането и, а не ако просто я наблюдаваме отстрани и ставаме свидетели на нещо, от което само се оплакваме. Успехът не може да се измерва с пари, глупаво е да се измерва с пари, ако той , успехът се дължи на ценностна система, която някой ни помага да изградим, тогава фискалните резултати остават доста в страни.

Успехът е правене на нещо за другите, за приятелите, за семейството и в по-голям мащаб за повече хора в това число и за младите. Успехът не може да е дело на сам човек. Само измислянето, развиването на една идея и предаването и нататък осмисля положените усилия. Ако  се поучиш от собствените си грешки и се вслушаш в думите на хора, които са минали по път, който ти считаш за успешен, човек също може да успее. Прекрасните проекти не стават и не се реализират,  когато някой си мисли, че знае всичко и не приема съвети. Има начин талантливите хора да бъдат посочвани, ако се намали броя на талантливо злонамерените и неуки хора, станали част от сложните механизми за управление.

 Разлика между богатство и успех има. Зависи в какво вярваме. Ако вярваме в богатството или в това, че да си роднина на милиционер е успех, то това е успех. Ако вярваме, че децата и семейството са успех – те са успеха.

Успех е и да си част от шепа хора, но с най-добрия  водач на глутницата, взимащ най-радикалните решения, които плашат, но и създават оня блясък в очите, по който се разбира,че се е тръгнало във вярната посока.

Наука + божествено вдъхновение + знания = баланс , който рано или късно води до успех. Не можем да отричаме постиженията на науката и на цивилизациите. Да, божественото носим вътре в нас, но отсъствието на Бога е един от най-големите проблеми на човечеството, макар че в името на Бога са извършени най-големите престъпления в историята на човечеството. Някои хора имат щастието да са постигнали успех от първия или втория си опит. На други им трябват години учене чрез метода „проба-грешка“, трупане и на академични знания, след което друг опит, друга грешка… и така до отказ или до успех.

Този, който стои отгоре помага на едни и забравя други, което влияе на самочувствието, трудно е да се справиш само с вяра и с вяра в себе си. Ангажиран със собственото си оцеляване трудно е да работиш за среда, която създава непредвидим успех.

Открилите формулите на успеха, са успешни и позитивни хора. Нямам в предвид позитивният човек, който е селския луд, който постоянно е усмихнат, независимо от това, което се случва наоколо. Имам в предвид рационалния ум осъзнал, че не трябва да се води празен егоистичен живот, осъзнал, че с усмивка трябва да се научиш да казваш „НЕ“ и да не се оставяш  да те пренасят в жертва. Успелите хора са интелигентни хора, които знаят, че не може да се живее в страх и в лъжа. Когато се махне страха се развива таланта да бъдеш полезен на останалите. Тогава започва осъзнатия, интересен и пълноценен живот, изпълнен с правилната посока на целеустремения човек,  разбрал мисията си в този си живот.

Не е лесно, но не е и недостижимо да разсъждаваш като Джон Ленън т.е концентрираш се върху това, че вместо проблем има решение и така всеки ден нещата стават все по-добре и по-добре благодарение на собствените ни усилия.

А от какво зависи обществения успех, трябва ли да има репери, с които да се сравняваме?

Харесвам вица за двамата статистици, които се срещнали и единият попитал „Как е жена ти?“, а другият отговорил „ В сравнение с кои?“, но и да не искам да се сравнявам с другите или с някой, то при тези комуникации и тази информация за всичко и за всеки, няма как да не сверяваш часовника си с другите. Съгласна съм с  Ковачганев, който твърди , че живота не е състезание. Какво е живота тогава? Животът е степен на ефективност днес. Личното участие за промяната на обществото не винаги е свързано с парични инвестиции, това могат да бъдат и добрата дума, и способността да изслушаш или  дълго планираният жест, или навременната усмивка и спонтанната помощ.

До общият успех не се стига с лъскане на чуждия имидж или с присмиването на  успелите нации от „подредени тъпаци“, според българските ни хаотични „умни представи“, а с търсена на обединяваща кауза като например кирилицата да започне да се нарича българска азбука.  Обединение през солидарността, като не забравяме, че  властимащите умишлено ни разделят на турци и цигани, на болни и здрави, на умни и глупави, на нормални и ненормални и т.н. Затварянето в личен розов балон дава илюзорна представа за благоденствие и щастие. Обединяването на розовите балони може би ще доведе до търсената промяна в правилната посока. Не е необходимо да си гении, за да разбереш, че си успешен, ако си полезен на повече хора, на обществото.

България извън София и 4-5-те  големи градове е тъжна, опустяла и бедна. В „отчаяните райони“  трябва да се създаде и среда, а не само да се наливат европейски пари. Среда с по-малко администрация, с по-малко връзки от вида „роднина – милиционер“, за да могат да се спазват и писаните и неписаните закони, гарантиращи просперитет и успех и на тези райони.

Успехът се генерира и от капризите на съдбата и от копнежа на хората да бъдат богоподобни.Само полезните неща се материализират, когато сме убедени, че с добри намерения искаме да съградим нещо и оставим следа след себе си след една хубава поредица от цели в живота, когато сме се научили да живеем и заради другите.

Да, може би  ще започнат  да се случват нещата и без министерство на човека с фокус личностите.

Човек можа да се осъществи, да бъде успешен въпреки мястото на което живее, стига да открие и да развива заложените му качества през личните си усилия и с помощта на другите. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.

Успехът се дължи на много неща – на късмет, на упорита работа, на подкрепа и съвети от приятелите. Но най-вече се дължи на едно нещо – да продължиш да ставаш, след като си паднал.

Лидия Христова

Вашият коментар

За пълен достъп до съдържанието е необходимо да влезете в профила си

[login-with-ajax]

×
×

Cart

Глава 1. ЗАВРЪЩАНЕ
Глава 2. ГРАДЧЕТО
Глава 3. ПЕТКОВИЦА
Глава 4. БИЧКИЯТА
Глава 5. КМЕТА
Глава 6. НА КАФЕ
Глава 7. В КЪЩАТА НА ДУХОВЕТЕ
Глава 8. НА ЛОВ
Глава 9. ГАРАЖЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Глава 10. СЪНЯТ
Глава 11. ОБЛАСТНИЯТ СЪВЕТ
Глава 12. ЗАДУШНИЦА
Глава 13. ПОЖАР, ПОЖАР
Глава 14. НОВО ЧУДО
Глава 15. ОЩЕ ЧУДЕСА И ВРЪЗКИ
Глава 16. ЛЮБОВ ЛИ БЕ ДА Я ОПИШЕШ!