КВАНТОВИ ДОБРИНИ

КВАНТОВИ   ДОБРИНИ

Когато срещнем Доброто трябва да го прегърнем, да вземем от топлината му и да му дарим от своята, а после да го хванем за ръка и с бодри крачки да тръгнем  заедно напред, защото има смисъл на Доброто да се отговаря с Добро.

Срещнах най-напред  Доброто по телевизията, след това, в две от книгите, с които Той е станал известен, в разговорите по телефона, в многото имейли, които си разменихме, видяхме се и набързо, когато Той дойде от София във Враца, вкъщи, за да се запознаем и така продължихме ежедневно да си изпращаме съобщения през фейсбук и през космическия интернет.

Искам да ви разкажа за квантовите добрини на инж. Валентин Ковачганев.

Той изглежда непосредствен и усмихнат, изключително интелигентен, много добре контролира ситуации и притежава остър и бърз ум, който може „да тича“ по няколко писти едновременно. Как да го нарека? Учител, гид по стръмните пътеки на живота, наставник или житейски ментор. Обръщам се към него по фамилия  – Ковачганев, а многобройните му  приятели, на които е помогнал,  го чувстват толкова близък, че го наричат Вальо. Има неподражаемо чувство за хумор и разказва с огромна ирония и сарказъм за всички, които се катерят  „нагоре“ , пълзят и се правят на това, което не са в живота, незнайки как да намерят своят си път, да тръгнат по него и да са си в пътя без да гледат в чуждите панички и да се сравняват с другите. Само сарказмът на Ковачганев помага и лекува, ако наистина разбираш какво ти казва. Да, трябва да се раздерат нещата по-надълбоко, за да се стигне до истината и решаването на проблемите.

Той смята, че всичко зависи от нас и ако сме лениви, мързеливи и нерешителни, ако чудесно оправдаваме своя мързел и нерешителност, търсейки някой друг, който да ни е виновен, удобно затъвайки в комфорта на оплакването,  няма как да ни се случват нещата и да променим живота си.

 Има страхотен начин да назовава нещата с истинските им имена и отлични качества на житейски консултант  и квантов психолог. Има таланта и дарбата да поглежда живота през нашите очи, виждайки невидимото за нас, да разчита човешките души, да събира и залепва счупеното, зареждайки ни с духовна енергия, точно толкова кванта, колкото е необходима на всеки, за да прекрачи в промяната и с меда и с жилото от преживяното, и най-вече с  уроците за Цялото.

BG книгите на Ковачганев ни приветстват с “добре дошли” в бъдещето. Той е  BG автор, който ни прави услуга като събира на едно място толкова човешка и космическа мъдрост, помагайки ни да станем Граждани на Вселената. Книгите му са, книги – бутик на фрази и смисъл за живеенето сега и после. Когато започнем да се давим в добри намерения, в които вярваме сляпо, в маски, които носят всички около нас, в измислени принципи и глупави надежди за щастие, в театъра, който играем всеки ден – това е авторът и книгите, които те хваща за ръката и те издърпват. 

Ковачганев разглежда всеки човек сам по себе си като уникална кауза и ценност, „Бог в развитие“. Цени тези, които носят живи души, духовност и чистота на намеренията. Голям поддръжник на личното предприемачество е, на заниманията и идеите за собствен бизнес. Магически са семинарите и видео лекциите му, след тях хората се променят, с лекота общуват и сами се заставят да бъдат по-активни.

След случайната-неслучайна среща с Ковачганев започнах да спазвам режим на лягане и ставане, да пия енергийно заредената от него вода и да търся и чета авторите и книгите, препоръчани ми от Ковачганев – Херман Хесе, Луис Бунюел, есетата на Айнщайн „Как виждам света“, Никола Тесла, Стефан Цанев и др. Квантовата психология на Ковачганев и неговата  книготерапията  рестартираха живота ми.

 Направих първите си опити за писане и първите по-сложни картини с една техника, която  по-късно разбрах, че е древна японска техника за създаване на картини и сгъваемо-сглобяеми фигурки, с която започнах да се занимавам след като ми поставиха страшната диагноза и ми обясниха, че няма страшно „просто ще се превърна в русалка и ще мога да движа само горната половина на тялото си“. И днес продължавам да не знам, защо започнах да режа изображения от хартия точно с  тази японска техника и да подарявам направеното.

Бях допусната и до изложба посветена на дните на японската култура в България, където се продаде и  първата ми картина кири -е и една сглобяемо-сгъваема фигурка.

Благодарение на Ковачганев, се уча да дешифрирам и демаскирам живота, научих за нивата на съзнание,  линиите на прераждане между двете решетки – вечния цикъл Живот/Смърт/ Живот ! Ковачганев е човек – Вселена, който разгръща страници от душата ми и ми подава парченца смисъл. Продължавам да разчитам на него, за да мога да се справя с предизвикателствата, пред които ме изправя заболяването ми.

Всеки оценил знанията и труда на Ковачганев, неговата човешка и космическа мъдрост,  променя живота си  и продължава да живее истински, с широко отворени очи.

ЗАБЕЛЯЗАХТЕ ЛИ ОКОТО – ЛОГО НА САЙТА НА ДРУГОТО УЧИЛИЩЕ?

Това е Онова ОКО, което ни напомня:

Трябва да гледаме винаги другите в очите,

защото току виж някой, може да види болката

и в нашите очи и да ни помогне да се преборим с нея.

Трябва да гледаме в очите

и това, с което се разделяме,

и това, което предстои да прегърнем,

и това, което ни е наранило,

и това, което ни е дало криле

и накрая просто да можем да кажем „Благодаря“

и за хубавото и за лошото, което ни се е случило.

Не спирайте да вярвате в Доброто, да го случвате, да го показвате и да го отстоявате в живота и от радио ефира на програма“Христо Ботев“.(Разказът  беше номиниран, награден и частично прочетен в сутрешния блок  на радио „Христо Ботев“ „Нашият ден“)

Лидия Христова, град Враца – човек с увреждане, една от многото невидими хора в България, грозни патета, които нито едно ято , не желае да разпознае.  

Вашият коментар

За да виждате съдържанието е необходимо да се абонирате.

За пълен достъп до съдържанието е необходимо да влезете в профила си

За да получавате нови статии, предстоящи събития и интерсна информация се абонирайте.

×
×

Cart